Връщане към бъдещето: Какво следва да извлече Конференцията за бъдещето на Европа от успехите и неуспехите на Европейската гражданска инициатива

През последното десетилетие се наблюдава значително увеличаване на политизирането на въпросите, свързани с ЕС, по въпроси като търговията, строгите икономии, изменението на климата, имиграцията или наскоро здравеопазването поради кризата с COVID-19. Отдавна сме твърдели, че Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) насърчава коренно различен вид участие на гражданското общество в изготвянето на политиките на ЕС и е насочила конструктивно няколко от тези политизирани въпроси на европейско и национално равнище. Процесът на изготвяне на политиките на ЕС традиционно благоприятства институционализирането на базирани в Брюксел пикови сдружения и представителни групи, които обединяват и представляват различни интереси на равнището на ЕС, което от своя страна създава напрежение с групи на местно равнище, установени на национално равнище в държавите — членки на ЕС. Налице са убедителни доказателства, че ЕГИ е бил полезен механизъм за националните организатори на местно равнище, които са успели успешно да политизират въпросите на ЕС на национално равнище и да включат широк кръг от нови участници в процеса на изготвяне на политиките на ЕС, като същевременно предоставят силни стимули за някои представителни организации, установени в Брюксел, да се присъединят към тях. В резултат на това Европейската гражданска инициатива успя да обедини още повече националните политики и политиките на ЕС, въпреки че въздействието на политиката беше незначително.

Успехът на ЕГИ при свързването на националните и европейските политически дебати обаче контрастира с много ограниченото ѝ въздействие върху политиките на ЕС. Поради дългогодишното разочарование на повечето активисти на ЕГИ, дори когато дадена инициатива успя да събере един милион подписа, Европейската комисия не успя да предприеме последващи действия във връзка с политиките, които удовлетворяват исканите промени. Това е проблематично, тъй като при провеждането на кампании и подписването на ЕГИ много европейски граждани имаха възможност не само да изразят мнението си, но и действително да променят политиката на ЕС.

В контекста на предстоящата Конференция за бъдещето на Европа, организирана в настоящия европейски политически цикъл (2019—2024 г.), има много поуки от успехите и неуспехите на ЕГИ. Конференцията за бъдещето на Европа не може да бъде поредното упражнение на „балона“ в Брюксел, в което традиционните заинтересовани страни разговарят помежду си. Както е формулирано от професор по право на ЕС в HEC Paris Alberto Alemanno, „ЕС няма да коригира своя демократичен дефицит с друга низходяща „конференция“. Сред многото опасности, свързани с концепцията на конференцията за упражняване на връзки с обществеността от страна на ЕС, е нарастването на допълнителното недоверие към институциите на ЕС, което вече се възприема като отдалечено от потребностите на европейските граждани. Вместо това ЕГИ показа, че е възможно (и желателно от нормативна гледна точка) гражданите да бъдат привлечени за участие в изготвянето на политиките на ЕС чрез свързване на политиките на ЕС с националните политически дебати.

Както заяви коалицията на гражданското общество „Граждани над Европа „в писмото си до институциите на ЕС, „следва да се проучат нови механизми за постоянно участие на гражданите в управлението на ЕС“. Ключът към създаването на нови механизми за участие, за да се чуе гласът на европейските граждани, е да се свържат националните с европейските политики, като се срещнат с гражданите там, където се намират. С други думи, необходимо е да се достигне до съответните национални политически участници, които често не участват в политиката на ЕС. Политизирането на политиките на ЕС отвъд „брюкселския балон“ в националните дебати би било симптом за нормализирането на ЕС като поле за действие, при което доминиращите аргументи са по-скоро критични за ЕС, отколкото антиевропейски.

Качеството на нашите демокрации зависи от начина на движение на властта между институционализираните форми на вземане на решения и неформалните комуникационни потоци. Криза на легитимността ще настъпи, ако гражданите възприемат или наличието на разминаване между неофициалните искания и институционалните решения, или че политическата система се поема от групи по интереси, представляващи частни дружества. На кръстопът, на който е ЕС, е необходимо да се предвиди демократичното участие отвъд националните държави, като същевременно се отчита и националната политическа динамика. Ако разликата между неформалните комуникационни потоци и институционализираните форми на вземане на решения не бъде преодоляна в контекста на криза като COVID-19, логичният резултат ще бъде допълнително недоверие.

По-конкретно, това, което предлагаме, е изграждането на демократични процеси в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа, които са чувствителни към националните политически дебати, като същевременно се поддържа общоевропейска логика. Ако целта е да се предизвика публично обсъждане — разбирано като открит, приобщаващ и мислещ дебат, насочен към постигане на най-добрите решения, като се вземе предвид силата на аргументите — трябва да стигнем до заключението, че няма конкретни механизми за неговото изготвяне, но то ще бъде резултат от различните дебати, които се провеждат в рамките на институциите и извън тях.

В допълнение към внимателното формулиране на по-тесни връзки между националната и европейската политика, Конференцията за бъдещето на Европа следва да функционира като пространство за гражданите да определят дневния ред по въпроси, които трябва да бъдат разгледани от гледна точка, надхвърляща рамките на националната държава. Например след пандемията от COVID-19 и липсата на координиран подход към нея много граждани вероятно ще подкрепят предоставянето на повече правомощия на ЕС в областта на здравеопазването, което понастоящем е област на политиката, приета единствено от националните правителства. Ето защо конференцията следва да се съсредоточи не само върху институционалните въпроси, но и да бъде отворена основа за определяне на дневния ред на равнището на ЕС от страна на гражданите. В ЕГИ Комисията извършва правна проверка на всички инициативи, тъй като се допускат само инициативи, които са в рамките на правомощията на Комисията да действа. Конференцията е възможност да се премахне това ограничение и да се даде възможност на гражданите да определят дневния ред по всеки въпрос, дори ако някои предложения изискват промяна на Договора. Гражданите ще имат по-голяма вероятност да участват, ако могат да засегнат въпросите, които вълнуват, а институциите на ЕС ще получат ценен принос за това какъв вид въпроси на политиката искат гражданите да приемат законодателство на равнище ЕС.

Критичният анализ на успехите и неуспехите на ЕГИ ще спомогне за подобряване на организацията на Конференцията за бъдещето на Европа. По наше мнение най-важните поуки, които трябва да бъдат извлечени, са мобилизирането на гражданите, които традиционно не са свързани с изготвянето на политиките на ЕС, свързват националните политики и политиките на ЕС и дават възможност за определяне на дневния ред.