Гражданите ускоряват промяната в европейския демократичен пейзаж

„Европейската гражданска инициатива безспорно бележи значителен напредък към насърчаване на ангажираността на гражданите и изграждане на по-приобщаващ и транснационален Европейски съюз“, пише Паола Ладиза, италиански студент и специалист в магистърската ѝ дисертация, озаглавена „Европейската гражданска инициатива: път към транснационална демокрация в Европа?“. „Въпреки това тя продължава, „... става ясно, че предизвикателствата продължават да съществуват. Ограниченият ентусиазъм сред гражданите и предпазливият подход на Комисията при пълното възприемане на исканията за ЕГИ пораждат несигурност относно потенциала ѝ да служи като преобразуващ катализатор за транснационалната демокрация в Европа.“

В тази статия за Форума на ЕГИ Паола Ладиза обобщава основните аргументи от своето проучване. (бележка за читателя: статията представя само възгледите на автора и по никакъв начин не може да се приеме, че отразява възгледите на Комисията). 

Промените и напредъкът в рамките на сложния механизъм на ЕС се дължат на сложния и често цитиран технократски процес на вземане на решения. Този процес обаче премина и продължава да е в процес на постепенна демократизация, като благоприятства по-голямото участие на гражданското общество и европейските граждани. Новаторски пример за това развитие е Европейската гражданска инициатива — транснационален инструмент за демокрация, който е първият по рода си на европейско равнище. Инициативата оправомощава 1 милиона граждани от поне седем различни държави членки да предложат законодателна инициатива на Европейската комисия.

Свидетели ли сме на нова ера на управление, ръководено от гражданите, в сърцето на Европа? Проучването на потенциала и функционирането на този инструмент се оказва не само интригуващо поради връзката му с текущите дебати относно същността на Европейския съюз и най-подходящия демократичен модел за него, но и защото предизвиква размисъл относно възможностите и правата на гражданите.

Демократичният пъзел наЕвропа: поставяне на демокрацията в сърцето на Европа

Продължаващото политическо развитие на Европейския съюз изисква повишена легитимност, произтичаща от неговите граждани. В отговор на тези променящи се изисквания Договорът от Лисабон включва специален раздел, с който се въвеждат иновативни демократични механизми, обхващащи както представителното управление, така и прякото участие. На европейските граждани се предоставя достъп до разнообразен набор от инструменти за участие, които надхвърлят официалното политическо представителство. Тези инструменти включват инструменти за определяне на дневния ред, по-специално петиции до Европейския парламент и Европейската гражданска инициатива. Освен това съществуват механизми за принос при формирането на политиките, като например обществени консултации, достъп до документи и последващи прегледи и жалби относно лошо администриране, адресирани до омбудсмана. Европейската комисия последователно включва гражданите и заинтересованите страни в обществените консултации по време на разработването на политиките и процесите на законотворчество, като по този начин използва ценна информация от заинтересованите групи. Въпреки че този подход предлага на гражданското общество възможности да влияе върху определянето на дневния ред и поставя важни въпроси, той не може да бъде пряка проява на„управлението на хората“. По-специално Комисията си запазва значителна свобода на преценка при вземането на решение дали да се ангажира с групи по интереси и гражданското общество, както и при определянето на начините за използване на получената информация. Освен това сложността и взаимосвързаният характер на европейския законодателен процес и бюрокрацията допринасят за увеличаването на различията, като допълнително дистанцират гражданите от тази тромава система.

Необходимостта от разширяване на демокрацията на участието е в съответствие с глобалното предефиниране на демократичното понятие. Различни теории успяха да разгърнат демократичната същност на Европейския съюз, като очертаха контурите на предполагаемия демократичен дефицит и предложиха потенциални корективни мерки. Сред тях като ключова перспектива се очертава теорията за транснационалната демокрация, тясно свързана с Европейската гражданска инициатива. Инициирана от Бохман (2010), която е наследник на транснационализма, тази теория предполага, че легитимността и демократичните недостатъци на ЕС произтичат предимно от социологическа гледна точка, особено от липсата на ангажираност на гражданите. Поради това Бохман предлага въпросът да бъде преосмислен като „съвещателен дефицит“, а не като демократичен. 

Акцентът на теорията за транснационалната демокрация е мрежа от енергични взаимодействия през границите, насочена към трансформиране и упражняване на властта отвъд границите и равнищата. В думите на Бохман „Демокрацията отвъд границите означава, че границите не отбелязват разликата между демократичната и недемократичната външна политика, между тези, които имат нормативна сила и свобода на комуникация да предявяват искове пред правосъдието, и тези, които не го правят. Това не е демокрация отвъд границите, а отвъд границите; не демокрация на една общност, а много различни общности; не на един, колкото и многостепенен, а на много хора“.

Отключване на транснационалната демокрация: декодиране на потенциала на Европейската гражданска инициатива

Обмислянето на евентуално предефиниране на демокрацията в ЕС насочва вниманието ни към основен инструмент: Европейската гражданска инициатива (ЕГИ). Въведена през 2011 г. с Договора от Лисабон, ЕГИ служи както като инструмент за определяне на дневния ред, така и като демократичен механизъм за участие. За разлика от традиционните подходи, тя има потенциала да надхвърли националните граници, като превърне демокрацията в транснационална форма на участие. Европейската гражданска инициатива овластява европейските граждани, като предоставя уникална платформа за предлагане на законодателство и насърчава прякото ангажиране с процеса на вземане на решения в ЕС.

Този иновативен инструмент позволява на 1 милиона граждани от поне 7 различни държави членки да приканят Европейската комисия да представи законодателно предложение по въпрос, необходим за целите на прилагането на Договорите. Правното позоваване във вторичното право на ЕС е Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива. С регламента се определят предварителни и последващи изисквания за успешно представяне на инициатива. Стъпките са описани накратко на изображението по-долу. 

За по-пълно разбиране на изискванията и процеса вж. Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската гражданска инициатива.

Като дава възможност за трансгранично обединяване на усилията и подписите, ЕГИ засилва индивидуалните гласове, като разглежда общи въпроси, които надхвърлят националните граници. Извън законодателната си роля ЕГИ допринася за политизирането на въпроси в рамките на Европейския съюз, като насърчава обмена на ресурси и поражда тревоги на гражданите. ЕГИ служи като катализатор за обществена ангажираност и дебат, като насърчава комуникативния дискурс в рамките на изготвянето на политиките на ЕС. Той насърчава организаторите да представят обосновки пред членовете на Комисията и на публични изслушвания в Европейския парламент, като повишават прозрачността и отчетността. Чрез този колективен подход единната европейска идентичност може да се превърне в осезаема реалност.

Разкъсване на няколко броя: оценка на напредъка и разгръщане на потенциала за подобряване

При разглеждането на данните е трудно да се твърди, че Европейската гражданска инициатива е постигнала признанието, което заслужава. Към днешна дата инструментът има ограничен резонанс. Въпреки това, както подчерта Greenwood, оценката на успеха на ЕГИ следва да надхвърли емпиричните показатели. Вместо това тя следва да се оценява, като се признае нейният демократичен и транснационален потенциал. Въз основа на информацията от Greenwood Paola Ladisa предлага да се пристъпи към анализ на ЕГИ по отношение на три измерения: 

1. Проучване на въздействието му върху разширяването на спектъра от теми, разглеждани от политическите институции; 2. Оценка на ролята му за насърчаване на обществените дискусии; 3. Оценка на трайното присъствие на транснационалната мрежа от организатори и поддръжници с течение на времето.

Анализът на отговорите на 10-те ЕГИ, представени успешно през юли 2023 г., показва, че Комисията, макар да демонстрира значителна подкрепа по време на началните етапи на представянето, проявява предпазливост при приемането на предложенията на организаторите. Този предпазлив подход може да произтича от нежеланието на Комисията да сподели своите изключителни правомощия за законодателна инициатива с гражданите. Това нежелание обаче би могло да послужи като стимул за продължаване на дейността на мрежата дори след отговора на Комисията. Вторият аспект, който заслужава да се подчертае, се отнася до същността и обхвата на исканията на гражданите. В почти всички случаи тези искания въведоха нови перспективи в дневния ред на Комисията, с ясно изразен акцент върху въпроси, свързани с опазването на околната среда и устойчивостта (1-во измерение).

При създаването на обществен дискурс (2-ро измерение) ЕГИ се оказва обещаваща, като привлича участници от широк кръг държави членки. Заслужава да се отбележи ключовата подкрепа от страна на неправителствените организации (НПО) — разграничителен фактор между ЕГИ, които успешно достигат прага, и тези, които не достигат.  Това определя ЕГИ като потенциално мощна форма на външно лобиране.

Проучването на трайните мрежи от организатори и поддръжници (3-то измерение) разкрива продължаващите усилия за застъпничество и потенциална основа за европейска публична сфера. По-специално организаторите са приели целенасочени кампании в социалните медии, насочени към възрастовата група 21—30 години — демографска група, често ангажирана в социалните медии, като подсказват за печеливша стратегия за „доближаване на Европа до нейните граждани“.

Въпреки че ЕГИ носи огромно обещание, от решаващо значение е да се признае, че тя сама по себе си може да не бъде панацея за всички демократични предизвикателства, пред които е изправен ЕС. Променящата се среда изисква непрекъснат процес на оценка и адаптиране, за да се отговори на динамичния характер на нашето време. 

Въпреки това тази трансформация може и трябва да започне на най-близкото до гражданите равнище, подхранвана от подкрепата и интереса на самите граждани. Кога за последен път сте упражнили правото си на глас на национални избори? Как да участвате в изборите за Европейски парламент? Кога за последен път посетихте уебсайта на ЕГИ?