The impact of the COVID-19 pandemic on the ECI implementation and future topics

Addressing the recent COVID-19 pandemic, the European Union has found its self in an unfamiliar form of crisis management. The actions that were executed by the EU member states lacked supervision and coordination; therefore, did not assure all commitments of the member states were well respected. We must construct consistent and binding procedures for all member states of the European Union, in case of such. It is essential to institute a common platform in order to avoid violations of human rights, notably focusing on cybersecurity and the right to privacy. This must be undergone with the aim to assure the security, personal data protection, and values the European Union stands for since its creation. It is fundamental to create a legislative tool that member states can refer to when assuring its citizen's rights and in case of breach will be penalized. In this context, we are addressing states that have declared an emergency situation defined by the Art. 5 of the Constitutional Act no. 227/2002 Coll; where the circumstances under which the state of emergency was declared were clearly unjustified, i.e. Slovakia. States are therefore acquiring exceptional rights over their population; that is to say, monitoring of its citizens residing within a given territory through telecommunications and private companies. As we do not have to further develop, this raises many questions concerning human rights in regard to European citizens. The measures must concern both private and professional activity, which is currently highly concentrated within the cyberspace. This concerns programs such as Zoom that are rapidly rising in popularity; even though, security professionals warn the lack of default settings as not safe. That is to state one example of many. Emphasizing the necessity to act, the European Union must be prepared to assure the security of its citizens while respecting human rights in case of the second wave of COVID-19 or any other possible pandemic.   

In theory the ECI would seem to be a wonderful way to encourage citizen participation, in that it enables a group of citizens to ask the European Commission to prepare a legislative proposal on a specific issue of interest to them. However, even before the COVID-19 pandemic, it received a lot of criticism.

Firstly, citizens have to invest a lot of time and effort in their projects, and there is very little prospect of a successful outcome. The figures show that although quite a lot of projects are accepted for registration, very few go on to have a legislative follow up by the European Commission. There is also a lack of transparency at the initial stage because the examination of the project takes place behind closed doors. Even when the project is successful and obtains one million signatures, the Commission is not obliged to take legislative action; in fact, there is no particular pressure on it produce legislation. The whole process is very slow and cumbersome and can take up to two years because of the various stages involved (the collection of signatures takes a year).

One improvement would be to simplify the collection of signatures so that it is quicker and less complicated to set up. Another measure, which has been proposed by Carnegie Europe, in order to put more pressure on the Commission to take action, would be hold hearings and debates in the national parliaments and the European Parliament at a much earlier stage in the procedure. This would also promote the ECI and publicise the very interesting projects that had been put forward but that the public was completely unaware of. Furthermore, given that coronavirus pandemic has impacted all sectors and made it more difficult to coordinate the preparation of a project, a special more flexible procedure should be put in place in crisis situations.

Under Article 1 of Regulation (EU) 2019/788 of the European Parliament and of the Council of 17 April 2019, on the European citizens' initiative, EU citizens are empowered to petition the European Commission to submit a legislative proposal on any EU-related matter, which they feel needs addressing. In order for an initiative to be admitted by the Commission, ECI organizers must obtain at minimum one million signatures (Article 3(1)(a) of Regulation (EU) 2019/788). 

With the current COVID-19 pandemic, however, it has become increasingly difficult (if not impossible) for ECI organizers to carry out their campaigns and obtain signatures on paper (Council of the EU, 2020). 

In an effort to remedy the situation, the European Commission has submitted a proposal in which it proposes, among other things, to extend the collection period by 6 months (ibid, 2020). 

In addition to the Commission's proposal, I would suggest that campaigning be carried out online. Concretely, ECI organizers could use social media platforms (such as Facebook, Instagram, Twitter, Youtube, etc.) along with video-conferences to promote their initiatives and discuss ideas. I would also suggest that the collection of signatures be conducted electronically (at least until the situation reverts back to "normal").

While this will in no way replace campaigning in person, it is the best viable option available in that it preserves citizens' right to freedom of expression.

That being said, the EU will have to remain vigilant. While digitalisation may have its perks (its rapid and efficient), it can also pose some issues such as misinformation, hacking, identity theft, etc., which could violate fundamental rights as enshrined in the European Declaration of Human Rights (1950).

ЕГИ е страхотно средство за европейските граждани да изразят своите опасения и да обсъдят важни теми, които са от значение за тях; на теория това обединява хора, които могат да се запознаят с определена тема и с достатъчно подписи, може да се обърне към Европейската комисия за по-нататъшно развитие. Въпреки това, поради последната пандемия от Covid-19, има много закъснения и пречки, които „спират“ този процес. 

Много от тях заявяват, че ЕГИ е била обект на критики много преди пандемията. С въпроси като продължителни процеси, липса на прозрачност и дори несигурност, за да се осъществят промени, след като законодателството бъде получено от Европейската комисия. Само ранните етапи изискват много време и усилия за създаване на законодателство с много нисък процент на успеваемост на законодателството. Освен това периодът на изчакване за получаване на подписи е една година, а останалите действия могат да бъдат предприети още една година. Освен това разглеждането/обсъждането на законодателството не се публикува, докато то се извършва и по този начин не осигурява прозрачност за хората. Всички тези основни въпроси не само бяха налице, но и имаха сериозно отражение върху ЕГИ и нейния форум преди пандемията. Следователно положението се е влошило още повече от 19 г. насам. 

За хората е много трудно да изпълняват своите програми и да са в състояние да изпълняват потенциално европейското законодателство, както и почти невъзможно да получават гласове. С европейската гражданска инициатива 2.0 обаче вече е по-лесно да се подписват инициативи онлайн с много малко лични данни. Настоятелно препоръчвам развитието на онлайн форума, който улеснява целия процес от начало до край. Както и установяване на силно присъствие в социалните медии, което е лесно достъпно за всички европейци. И накрая, всички въпроси, повдигнати от пандемията, особено по отношение на правата на човека и неприкосновеността на личния живот на хората, следва да бъдат силно съсредоточени върху предстоящия период.

С цел да се обърне внимание на въздействието на пандемията Coronavirus върху прилагането на Европейската гражданска инициатива и да се осигури съдържателен коментар сред отличните отговори на моите колеги, избрах да се гледам към близкото си минало.

От концептуална гледна точка ЕГИ е степента на вертикална интеграция в разработването на политики, към което Европейският съюз се стреми. Тя се счита за „първи транснационален инструмент на демокрацията на участието“. Поне на теория ЕГИ е свидетелство за успеха на ЕС в масивното му управление на континентално равнище за неговото управление, като същевременно се запазват и насърчават демократичните и плуралистични ценности. На практика обаче ЕГИ все още представлява магнит за критики от активисти, както и за създаване на парламентаристи. Тези разочарования са красноречиви в това интервю през 2015 г. с член на ЕП (по това време) Дьорд Шьопфлин (https://www.youtube.com/watch?v=rYr3t9Yhrqk). „Не може да бъде твърде сурово „, г-н Шьопфлин заяви по време на събеседването „но това не е успех“. Това обикновено се свързва с ограниченията, описани подробно в другите отговори на тази нишка.

Голяма част от кредитирането на ЕС и ЕГИ, много от критиките, че г-н Шьопфлин и активистите, включени в видеоматериала, имаха за цел програмата, бяха разгледани в рамките на мащабна реформа на платформата на ЕГИ през 2020 г. Инициативата, известна като „ЕГИ 2.0“, стартира на 1 януари 2020 г. Платформата е изградена с опростен механизъм за регистрация и включването на Форума за насърчаване на по-голяма степен на ангажираност и дискусии по отношение на ЕГИ (промени в етапите на събиране на подписи & на събирането на подписи, както и евентуална промяна в тенденцията по отношение на темите, ръководени от форума). тези промени потенциално са в процес на разрушаване, така че се опитват да измерят или решат дали са били ефективни и скоро след като бъде оспорено, дори и преди да се вземе предвид настоящата криза. Освен това, поради обстоятелствата, наложени от пандемията на COVIDM-19, ЕС не успя да насърчи и проведе семинар на тази нова платформа, както и очакванията. (пример за това е събитието от 6 март 2020 г. относно актуализирането на ЕГИ за 2.0 г., което беше отложено до ново обявление; Https://citizens-initiative.europa.eu/conference-european-citizens-initiative-20-design-engage-impact_en)

Това отваря и някои нови въпроси; Как ЕС може да катализира изпълнението и приемането на новата „Европейска гражданска инициатива 2.0“ в климата след COVI-19? Може ли ЕС да включи в проекта за ЕГИ 2.0 или подобна инициатива за реформа някои от предложенията за реформа, направени от други лица под тази нишка (кампания за социална мрежа и събиране на подписи онлайн и др.)?

Началото на 2020 г. е било за много от нас жило, запълнено с надеждата за идното десетилетие. За европейските граждани здравната криза, започнала в провинция Wuhan, беше далеч от тяхната загриженост, докато не се наложи да се изправят пред реалността, както и значението на тази санитарна криза. От настоящия момент нататък 2020 г. е присъща на Covid-19 форма. През май лидерите на ЕС решиха да представят предложение за план за възстановяване на 750 млрд. евро в бюджета на ЕС и преразгледан дългосрочен бюджет. Отговорът на Европейския съюз е съсредоточен върху четири различни приоритета: ограничаване на разпространението на вируса, доказване на изследвания за лечението и ваксините, осигуряване на медицинско оборудване и подкрепа за работните места, предприятията и накрая икономиката. Каква информация за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) вече беше временно отнета до известна степен на нашата свобода на движение, ефективната демокрация на участието ще бъде неблагоприятно засегната от кризата? Като ключова характеристика на раздела относно демокрацията на участието в Договора от Лисабон, ЕГИ дава възможност на гражданите на ЕС да определят общ проблем и да изискват действия.

Основната рамка за ЕГИ е посочена в член 11, параграф 4 от ДЕС и в член 24, параграф 1 от ДФЕС се определят общите принципи на процедурите и условията. През 2020 г. Комисията имаше за цел да доразвие ЕГИ и да направи процедурата по-достъпна. Със санитарната криза обаче събирането на подписи изглежда сложно, както и приемането на проекта, тъй като Европейският съюз има приоритети, свързани с настоящата криза. Инициативата от 2020 г. за насърчаване на ЕГИ вече удължава срока на данните за събирането на подписи от шест месеца, но с ограничен контакт, това може да не е достатъчно. В ерата на цифровите технологии обаче следва да се възползваме от наличните технологии. Това ще даде възможност за по-голяма видимост и може да подобри прозрачността на процеса, както и да бъде по-достъпен.

Важна промяна, която би могла да внесе инициативата Covid-19 по отношение на ЕГИ, е инициативите. В предложението, направено от Европейския парламент и Съвета, се посочва, че новите инициативи трябва да бъдат свързани с въздействието, причинено от Coden-19.

От 2011 г. насам успешно са одобрени само четири инициативи, което показва колко е важно тя да стане по-достъпна.

COVID-19 оказа силно въздействие върху начина, по който ЕС и световните му функции са оказали сериозно въздействие върху нашите права и свободи. Тъй като през последните няколко месеца бяха запълнени с отрицателни събития, той също така ни позволи да осъзнаем и кои теми се нуждаят от незабавно внимание. ЕГИ и Европейският съюз са съсредоточени върху голяма част от темите, включително важни теми като изменението на климата, но други важни въпроси като неприкосновеността на личния живот не заслужават внимание. През цялото време неприкосновеността на личния живот се превърна в чувствителна тема, тъй като бяха въведени повиквания по телефона и по време на необезпечените онлайн конферентни разговори.

Много държави в рамките на Европейския съюз и извън него използват технология за проследяване на приложения за борба с Covid-19, някои дори споделят информация помежду си, като например Съединените американски щати, които споделят събирането на данни с Германия и Италия. Дебатът между това да се гарантира здравето на гражданите на ЕС и неприкосновеността на личния им живот е продължителен и сложен дебат. Този въпрос включваше тази тема в дискусията, тъй като това е пример за това колко лесно може да бъде събрана и предадена лесно частна информация, като например местоположение и събиране на данни. Чак преди Covid-19 много правителства и частни дружества събират данни за потребители, въпреки че не се укриват, те не обявяват изрично данните си за неприкосновеността на личния живот. Най-забележителният пример, който беше известен преди няколко месеца, но едва наскоро възникна, е начинът, по който популярното приложение TikTok е събирало телефонни данни на потребителя и е излъчило всичко на китайското дружество, което е създало TikTok.

Необходимо е да се промени концепцията за ЕГИ, както и тенденциите по отношение на темите. Без да се изоставя други важни теми, като например изменението на климата, ЕГИ и ЕС определено трябва да дадат приоритет на неприкосновеността на личния живот на по-високо равнище, тъй като бавно, но сигурно гражданите на ЕС губят едно от най-важните си права на човека, а така също и неприкосновеността на личния им живот. 

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е инструмент, който дава възможност на гражданите да влияят върху изготвянето на политиките на ЕС. Тя се счита за „първи транснационален инструмент на демокрацията на участието“. От създаването си през 2011 г. обаче само четири инициативи са постигнали необходимия брой подписи („Право на вода „(Right2Water), „Един от нас„(One of Us), „Спрете вивисекцията „(Stop Vivisection) и „Забрана на използването на глифосат“) и едва последните са достигнали до парламента (2014) и могат да се превърнат в реалност. Това показва колко е трудно и малко вероятно да е в състояние да повлияе на политиката на ЕС.

При все това, тъй като грипната пандемия ни показа, едно силно и обединено гражданско общество е по-необходимо от всякога и ЕГИ може да допринесе значително за това. Как ЕГИ може да се превърне в инструмент, който всички европейски граждани да използват, за да поискат помощ от Европейския съюз? Как ЕГИ може да се превърне в инструмента за участие, който трябва да бъде използван?  

Моето предложение е ЕГИ да направи форума по-видим, като направи кампания в социалните медии, за да помогне на хората да научат повече за ЕГИ. Тя ми отне време, за да чуя ЕГИ. Според мен ЕГИ трябва да бъде представена като: важен инструмент за транснационална демокрация и насърчаване на правата на човека. Това следва да се насърчава чрез платформите на социалните медии (Facebook, Twitter, Youtube или Instagram) и дори вестниците от различните държави членки. Друг начин да се направи това е чрез провеждане на кампании в институциите на ЕС, сред служителите на институцията, както и в университети в Брюксел и в целия Европейски съюз.ЕГИ би могла също така да създаде канал в Youtube, в който би могъл да обясни различните инициативи, които са били обсъдени в момента. Това може да улесни процеса на събиране на подписи и да насърчи участието на обществеността в ЕГИ.