Butent! Фестивал, Литва: 90 дискусии, 200 оратори и 6 000 граждани се застъпват за демокрацията

От Яна Парговова, ръководител на кампанията @ EUTakeTheInitiative, GOPA Com.

Екипът на Европейската гражданска инициатива създаде палатката си за два дни по време на дискусионния фестивал на открито „Butent!“, който се проведе в Бирштонас, Литва, на 7—8 септември 2018 г. Вдъхновен от демократичните фестивали в Скандинавия и балтийския регион, Butent! отпразнува второто си издание с над 90 дискусии, 200 оратори и 6 000 фестивалери. Гражданите, предприятията, академичните среди, политиците и НПО се събраха, за да популяризират култура на дискусии и изслушване, толерантност и гражданска ангажираност.

На литовски език името на фестивала означава „има смисъл“ или моментът, в който различни граждани се обединяват около дадена идея и се споразумяват за план за осъществяването ѝ. Нищо не би могло да отрази по-добре това, за което се отнася Европейската гражданска инициатива, и имаше абсолютен смисъл да бъдеш там. Организирахме дебат за това как демокрацията, задвижвана от гражданите, да функционира в един бързо развиващ се и високотехнологичен свят. Също така поканихме нашата пътническа фотографска кабина, като поканихме хората да говорят за своите идеи и да ги прокарахме по време на пътуване из цяла Европа, за да намерим единомислещи граждани и партньори.   

Дебатът „Можем ли да си позволим бавна демокрация в един бързо развит свят?„беше модериран от Андриус Тапинас, журналист и основател на телевизия „Лаазвес“. Към него се присъединява Паскал Хери,ръководител на екип на Европейската гражданска инициатива в Европейската комисия; Tomas Jakutavičius, председател на Младежкия съвет на литовската федерация на синдикатите в промишлеността; Edmundas Greimas, директор на Lietuvo Gamtos Fondas, и Simona Pronckuté,член на управителния съвет на кампанията „Европейска гражданска инициатива“. Публиката стана активен участник, като насочва дебата с отговори на викторина, анкети и въпроси към ораторите, като всички те се захранват от инструмента за взаимодействие Slido.

„Бавен“ ли е за демокрацията?

Andrius Tapinas постави началото на дебата с обсъждане на думата „бавно“ и нейните положителни или отрицателни конотации във връзка с демокрацията. 

Edmundas Greimas сравнява демокрацията с картината и гражданите на хората на изкуството — въпреки че имате основните принципи (свобода на словото, избори), трябва внимателно да работите по тях.

„Нуждаем се от време за създаването на истинска демокрация“, каза той, като добави, че „демокрацията трябва да бъде истинско изкуство, което идва от сърцето Ви, от емоциите ви; трябва сами да го създадете.“

Томас Якутавичюс подкрепи това мнение гражданите да създават бавна, непрекъснато развиваща се и подобряваща се демокрация, като заяви: „Всички заедно сме в бавна демокрация; всички ние сме бавни лидери на демокрацията.“

Паскал Херри също вижда позитивност в думата „бавно“. Той отбеляза, че процесът на вземане на решения в ЕС все още се възприема като доста бавен. Той обаче добави, че е невъзможно да се вземат демократични решения, ако не предоставяте възможности за различните групи в обществото и за всички граждани да изразяват и представляват своите интереси. Като взе предвид гледните точки на всичките 28 държави членки и на 500 милиона граждани, отнема време, но и време означава и качество, заяви той. 

По-конкретно той се съсредоточи върху промените, които Европейската комисия се опитва да приложи, за да подобри европейската гражданска инициатива, по-специално преразглеждането на инструмента, за да стане той по-малко сложен и по-демократичен, форума за сътрудничество и обмен на знания и онлайн системата за събиране на подписи.  

За разлика от това Simona Pronckuté подчерта необходимостта от бързи решения и бързи инструменти, за да се запази мотивацията на хората и да им се покажат резултатите от усилията им за демокрация, водени от гражданите. В същото време тя призна, че някои инструменти, като например петициите до Европейския парламент, са бързи и лесни за внасяне, но обикновено се отнасят до малки местни проблеми, докато други — като Европейската гражданска инициатива — имат за цел да доведат до промяна на равнището на ЕС и следователно изискват сътрудничество и повече време. 

След това ораторите сравняват отношението към демокрацията в старите държави членки с това в новите държави членки, а именно балтийските държави и Балканите. По-конкретно те заявиха, че когато новите държави членки се присъединиха към ЕС, те се стремят да достигнат високия стандарт на живот, установен например във Франция или Германия. Затова според тях новата Европа харесва по-бърза демокрация — те са имали демокрациите си за много по-кратък период от време и вярват, че ако не са достатъчно бързи, те няма да могат да наваксат изоставането си.

Представлява ли бързата технология заплаха за демокрацията?

„Когато говорите за цифрова революция, това е типът революция, която никой не иска“ — с тези думи г-н Тапинас откри неуморно втората тема на дискусията, като зададе въпроса дали технологията се възприема като заплаха или възможност.

Дискусията засегна:

• как технологиите представляват хакерска заплаха за информационните системи, както и за изборите, поради което толкова много държави се страхуват да въведат цифрово гласуване;
• как разполагаме с толкова данни, че сме достигнали състояние, в което сме претоварени и забавени от него.

„Прекомерното количество данни забавя процеса на вземане на решения“, заяви г-н Граймас. Тези съвременни проблеми са нещо, за което нямаме готови отговори и решения, но те ще бъдат преодолени бавно с времето, добави той. Важното послание е, че „трябва да използваме технологиите“. 

Инициативи на гражданите на местно, национално и европейско равнище

Бързо проучване на аудиторията по въпроса „Участвахте ли някой от вас в инициатива на гражданите на местно, национално или европейско равнище?“ показа балансиран резултат, като 48 % отговориха с „да „, а 52 % отговорихте от г-н Тапинас, в който се посочва, че може да има активно и пасивно участие и че можем да бъдем активна част от гражданското общество, без да сме напълно наясно с него.

Г-н Herry спомена реформата на европейската регионална политика преди около 30 години, която въведе концепцията за партньорство между местното и европейското равнище. Той посочи, че Литва се възползва много добре от това и че в Бирстонас има няколко видими примера, като например проекти за подмладяване или проекти за трансгранично сътрудничество с Полша.

„Повечето от проектите, създадени тук в Литва със структурните фондове на ЕС, са свързани с участието“, заяви той. „Те се основават на местни проекти с европейски вкус.“

След това ораторите споделиха примери за инструменти и инициативи на демокрацията на участието на местно, национално и европейско равнище, върху които са работили и са подкрепили.

Г-н Jakutavičius говори за две местни литовски инициативи. Единият е съсредоточен около няколко деца в малък литовски град, който е искал паркът им за кънки да бъде обновен, тъй като е бил в много лошо състояние. Те просто отидоха при кмета си, който се съгласи да я поправи.

„Няма значение дали сте възрастен или млад, гласът ви може да бъде чут“, каза той. „Трябва да говорите.“

Друг пример, който той сподели, беше относно инициатива за насърчаване на почистването на горите.

„Искахме да се наслаждаваме на облекчени, приятни течения в гората, така че решихме да я почистим“, каза той. „Насърчавахме джогджиите да си носят торба с тях всеки път, когато се движат, и да вземат отпадъци. Инициативата продължи, за да постигне голям успех.“

Г-н Greimas сподели опита си от сектора на опазването на природата, като отново обърна внимание на горите. Един конкретен проблем, който той и други се опитват да разрешат, е изсичането на горите през лятото, тъй като това оказва пагубно въздействие върху горската околна среда. Те можеха да постигнат само частичен успех — сечта на горите през лятото вече е забранена в защитени зони.

„Това показва, че дори ако не постигнете това, което възнамерявате да направите, действията ви в говоренето могат да имат положителен ефект“, каза той.

Той подчерта, че е важно да се действа — „когато виждате проблем, пишете до общината. Тогава може би повече хора ще забележат проблема и заедно можете да напишете писмо до председателя. Това е начинът, по който малките проблеми се превръщат в по-големи опасения.“

Г-н Pronckuté постави дискусията на европейско равнище и се изказа в подкрепа на идеята на Швейцария за референдуми на ЕС — инструмент, който понастоящем не съществува на практика в Съюза. Тя също така сподели мнението си относно Европейската гражданска инициатива, като обясни, че са регистрирани над 60 инициативи, но само четири успешни инициативи и нито една от тях не е довела до законодателна промяна.

„Като проблем виждаме, че Европейската гражданска инициатива е твърде сложна и не е много лесна за ползване“, заяви тя. „Например изискванията за данните — исканите данни са твърде много и поради това не позволяват на хората да се присъединят. Важно е да има ефективни инструменти, които да накарат гражданите да чувстват, че могат да засегнат политиката на ЕС.“

Тя обаче подчерта положителните ефекти от дадена гражданска инициатива, въпреки че тя не води до законодателни предложения, като за пример взе инициативата „Спрете вивисекцията“, която имаше за цел да спре изпитванията върху животни. Въпреки че не доведе до законодателно предложение, кампанията повиши осведомеността по въпроса, създаде междудържавна мрежа и мобилизира хора. Тя укрепи гражданското общество на равнището на ЕС като цяло.

„Може би не бяхме във войната, но спечелихме битката“, казва тя.

Г-н Jakutavičius от литовската федерация на профсъюзите от промишлеността говори за прекия опит на своята организация в координирането на европейската гражданска инициатива „Право на вода“ (Right2Water). „Никога не мислим за това — тя звучи като право на раждане, но не всички граждани на ЕС имат достъп до чиста питейна вода и канализация“, каза той. „Нуждаем се от повече от 8 000 подписа в Литва, за да достигнем прага, и събрахме 20 000 подписа.“

Г-н Herry обобщи всички различни инициативи на равнище ЕС, които насърчават участието на гражданите и активното гражданство. По-специално той подчерта програмата на Комисията за по-добро регулиране, в контекста на която всяка година се организират около 100 консултации. Той насърчи аудиторията да провери уебсайта „Споделете мнението си“ и да се регистрира, така че да получава уведомления всеки път, когато започва нова консултация. 

„В демокрацията ние имаме един съществен елемент — гражданите и ентусиазма, идващ от обществото, и това следва да бъде движещата сила на демокрацията“, заключи г-жа Пронкюте.