Съживяване на ЕГИ — подобряване на последващите действия във връзка с успешните инициативи

С новия регламент относно европейската гражданска инициатива, който влиза в сила на 1 януари 2020 г., от решаващо значение е европейските и националните институции да направят всичко възможно, за да постигнат успех при подновяването на този инструмент за участие на ЕС. В публикувания неотдавна документ „Шестте идеи за подмладяване на европейската демокрация“ моите колеги и аз призовах за по-голямо участие както на Европейския парламент, така и на националните парламенти в Европейската гражданска инициатива, по-специално в последващите действия във връзка с успешните инициативи. Пълната статия може да бъде намерена тук.

Понастоящем последващите действия във връзка с успешните инициативи включват преди всичко две събития: Комисията кани организаторите на частна среща за обмен на мнения относно инициативата и нейните цели, а Европейският парламент организира публично изслушване, което дава възможност на организаторите да представят своята инициатива публично и да участват в дискусия с политиците в ЕС.

Новият регламент удължава срока, в който Комисията трябва да разгледа гражданските инициативи, които са успели да съберат необходимите подписи, от три на шест месеца. Това значително увеличава възможностите за консултации, дебати и повишаване на осведомеността, преди Комисията да даде „последната дума“ за това дали тя следва исканията на гражданите или не.

Въпреки че този увеличен период на разглеждане има потенциала да накара организаторите и поддръжниците на инициативата да се чувстват по-добре чути и възприемани по-сериозно в своята инициатива — което е предпоставка за успешен инструмент за участие — големият въпрос е дали тази възможност се използва. Това е съвместна отговорност на всички участващи институции на ЕС и национални институции.

Европейската комисия може да използва правилно 6-месечния период на разглеждане, като провежда както целеви, така и обществени консултации по предмета на инициативата. Освен това тя би могла да улесни организирането на група от произволно избрани граждани на ЕС, която да направи преглед на целите на инициативите и да даде препоръка на Комисията как да предприеме последващи действия. Това позволява на Комисията да установи дали целите, преследвани с инициативата, се подкрепят в по-широк план от различни слоеве на обществото.

Ролята на Европейския парламент в последващите действия е също толкова важна. В допълнение към публичното изслушване Парламентът наскоро промени своя Правилник за дейността, за да гарантира, че бъдещите успешни инициативи ще бъдат обсъдени на пленарно заседание. Това е много положителна стъпка, но би било важно всеки такъв дебат да приключи с пленарна резолюция. Това дава възможност на гражданите да знаят точно къде се кандидатират техните избрани представители по темата на инициативата и може да помогне за вземането на решение от Комисията.

И накрая, трябва да видим и по-силна ангажираност на държавите членки. В допълнение към Европейския парламент би било много полезно националните парламенти да обсъждат и гласуват успешни инициативи и в собствените си камари. Това не само би спомогнало за насърчаване на трансграничния дебат относно инициативата, но и би оказало натиск върху правителствата на държавите членки, представени в другия законодателен орган на ЕС, а именно в Съвета, да поемат своята отговорност да гарантират, че успешните инициативи получават необходимото политическо внимание.