Европейска гражданска инициатива — пречки пред комуникацията?

Наскоро беше постигнато политическо споразумение относно новите правила за Европейската гражданска инициатива. Промените, които се основават на опита от инициативите, започнати след тяхното въвеждане, и на обратната връзка от техните инициатори и инициатори, включват няколко приветствани подобрения и някои ограничения. На тази длъжност ще се занимая с възможностите и ограниченията на комуникацията по инициатива за събиране на подписи.

За да бъде успешна дадена инициатива, е необходима бърза широка публичност: всеки загубен месец означава, че за всеки ден, който остава, се изискват 8 % повече подписи.

Досега системата за събиране на подписи трябваше да бъде сертифицирана от орган за информационна сигурност на държавата, в която се хоства системата. В много случаи създаването и одитирането на системата можеше да започне едва след като Европейската комисия регистрира инициативата.

Тъй като одитът за сертифициране отнеме до един месец, това доведе до загуба на време за събиране на подписи и за намиране на организации и пресата, които да го популяризират, тъй като този процес може да бъде стартиран едва след като системата за събиране на подписи е била на разположение.  

Съгласно новите правила срокът за събиране на изявления за подкрепа не започва автоматично при регистрацията, а може да бъде отложен с шест месеца, което дава възможност за подготовка.

Съгласно предишните правила за официално стартиране на инициатива са били необходими седем лица. Стана ясно, че всички успешни инициативи са били подкрепени от организации, а някои дори са получили подкрепата на няколко правителства.

Имаше слухове, че това може да се разглежда като възможност за организациите да бъдат сред инициаторите. Това повдига въпроса дали инициативата има за цел да даде възможност на гражданите да участват проактивно в демократичния процес или предоставя на съществуващите организации друг канал за лобиране от страна на европейските законодатели. Всъщност някои НПО се увериха, че са спонсорирали успешни инициативи.

И накрая, новите правила за европейските граждански инициативи позволяват на организаторите да създадат правен субект единствено за целите на управлението на инициативата. Това не отчита ролята на НПО, а запазва ролята на отделните граждани.

От каква подкрепа могат да разчитат организаторите, когато публикуват своята инициатива? Европейските институции се чувстват задължени да бъдат неутрални, дори ако целите на дадена инициатива са проевропейски.

Комисията обаче финансира форума на Европейската гражданска инициатива. Форумът се ръководи от няколко организации и помага с съвети и методи, включително във връзка с кампании.

Европейският икономически и социален комитет също разполага с екип за подкрепа и организира ежегоден „Ден на ЕГИ“. Тези организации обаче остават в рамките на „балона на ЕГИ“ и поради това тяхната помощ не е значителна за достигане до по-широка общественост.

Помощта им за обмен на опит обаче би могла да бъде полезна. Интересен аспект на новите правила е, че от държавите членки се изисква да създадат звена за контакт, които да предоставят безплатна информация и съдействие на групите на организаторите.

Мисля, че е в интерес на цяла Европа да се създават платформи, за да се достигне до широка аудитория от европейски граждани, за да се насърчат текущите инициативи, като същевременно останат неутрални по отношение на тяхното съдържание.