Европейската гражданска инициатива трябва допълнително да диверсифицира участието в ЕС

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е важна първа стъпка към разнообразяване на кръга от заинтересовани страни, участващи в изготвянето на политиките на ЕС. Въпреки това все още има място за подобрение. Наименованието на ЕГИ предполага участието на всички граждани, живеещи в ЕС, но по-скоро е инструмент за организираното гражданско общество с транснационални мрежи. Подобряването на интернет инфраструктурите и обръщането на внимание на участието на маргинализирани, по-слабо образовани общности ще даде възможност за по-добър достъп на всички европейски граждани до участие в ЕГИ. Освен това, ако се даде възможност за по-спорни инициативи и по-голяма политическа ангажираност от страна на Комисията, ЕГИ ще стане по-силен инструмент в дългосрочен план.

На пръв поглед ЕГИ е уникален инструмент за транснационално гражданско участие. По своя правен замисъл тя представлява комбинация от различни форми на пряка демокрация, които вече съществуват в национален контекст.

Новостта на ЕГИ се състои в свързването на националното и европейското равнище на гражданско участие за първи път. Въвеждането на ЕГИ през 2012 г. създаде голяма вълна от ентусиазъм и предложения за инициативи от различни заинтересовани страни от гражданското общество. На втори поглед обаче става очевидно, че ЕГИ е просто продължение на вече съществуваща институционална практика, която може да се подобри, за да може да отговори на името си.

Както показва изследователят Флориан Гроц в своя документ относно пряката демокрация (на немски език), през последните 30 години броят и използването на инструменти за участие в световен мащаб се е увеличил. Според мен изглежда, че като дават на гражданите временно право на глас в политиката (извън изборите) чрез референдуми, граждански инициативи и други инструменти, лидерите често се надяват да засилят легитимността на вземането на решения и на политическата система като цяло. Освен това в рамките на институционалната система на ЕС ЕГИ е продължение на вече съществуваща практика на засилено участие на заинтересованите страни. През годините ЕС въведе множество инструменти за участие, като форуми на заинтересованите страни и други механизми за консултации. Учени като Беате Кохлер-Кох наричат тази поведенческа промяна „обръщане на участието на европейските институции“.

Въпреки че инструментите за участие на равнището на ЕС са важен сигнал за откритост към желанията и мненията на гражданите, правомощията за вземане на окончателно решение обикновено остават в ръцете на институциите. Досега, поради правно необвързващия характер на ЕГИ, нито една инициатива не е довела до точните политически резултати, желани от организаторите, и само добре структурирани кампании са успели да съберат 1 милиона изявления за подкрепа. Другите експерименти с участието на ЕС бяха критикувани от академичните среди за това, че не дават равен глас на гражданите и че са доминирани от стопански и промишлени организации.  Пример за такава критика са документите на Thorsten Hüller (2011) „Playground or Democratisation?“ Нови процедури за участие в Европейската комисия „и документа на Christian Marxsen „Отворените консултации със заинтересованите страни на европейското равнище на гражданите?“. Въпросът е дали ЕГИ заслужава същата критика.

Случаят с една от първите и най-успешни инициативи „Право на вода“ (Right2Water) показва ясно проблемите на ЕГИ. Right2Water беше организирана от Европейската федерация на синдикатите в областта на обществените услуги и поиска правото на човека на вода да бъде заложено в европейското законодателство. Организаторите на инициативата за водата имаха дългогодишен опит в провеждането на кампании, световна мрежа и достатъчно средства. Въпреки успешната кампания за събиране на подписи, тази ЕГИ води само до „отслабване“ на резултатите от исканията на организаторите. В отговора си на „Право на вода“ (Right2Water) Комисията заключи, че осигуряването на вода е от компетентността на държавите членки. Вместо да поемат по-амбициозен ангажимент, действията на ЕС бяха съсредоточени върху по-технически аспекти, като например качеството на питейната вода.

Освен случая „Право на вода“ (Right2Water) разгледах условията, довели до успеха или неуспеха на кампаниите за събиране на подписи на различни европейски граждански инициативи като част от моята докторска дисертация. Определям успеха като способността на ЕГИ да събере необходимия брой подписи, за да представи своето законодателно предложение на Европейската комисия: 1 милиона. Установих, че само организаторите със съществуващи мрежи от партньорски организации, значителни финансови ресурси, персонал и рекламна стратегия са успели да достигнат над средния брой подписи.

Резултатите от моето проучване показват, че макар наименованието на ЕГИ да предполага участието на „обикновени“ граждани, опитът от последните години показва, че ЕС предпочита участието на професионални транснационални НПО, които обединяват исканията на гражданите. Освен това инициативите без англоговорящи активисти имаха по-трудно време за изграждане на мрежи и мобилизиране на подкрепа извън собствената си страна. Въпреки че последната реформа на ЕГИ облекчава административната тежест за организаторите, като предлага редица услуги за подкрепа, тя не променя начина, по който ЕГИ функционира в рамките на ЕС.

Голяма част от подписите на ЕГИ са събрани онлайн, което прави ЕГИ много привлекателна за по-младите поколения. Значението на онлайн активността чрез ЕГИ най-вероятно ще продължи, тъй като пандемията от Covid-19 принуждава хората да се дистанцират в социално отношение и да останат вкъщи повече. Това поражда още една загриженост за равното участие на всички граждани в ЕГИ, която често се пренебрегва: интернет покритието в ЕС не е универсално и продължава да съществува разделение между селските и градските райони. Липсата на достъп до интернет за хората от градските райони означава, че може да е по-малко вероятно те да участват в ЕГИ.