10 години след приемането на първия регламент относно ЕГИ: причина за честване или безпокойство?

Досега европейските граждани и организираното гражданско общество изиграха централна роля за това Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) да бъде пригодна за целта; сега европейските институции трябва да се присъединят към тях и да засилят тяхната игра.

Тъй като регламентът за Европейската гражданска инициатива става десет, разглеждаме по-отблизо този транснационален инструмент, който обеща да изведе на преден план въпроси, които гражданите се интересуват, но са пренебрегнати от политическата класа на Европа. Считаме, че това е доста красива амбиция за уникалния демократичен ентусиазъм на Съюза. Как да започнем с това, което имаме, и да изпълним по-добре обещанието на ЕГИ от преди десет години?

Би трябвало да е много гордост, че първият транснационален инструмент на демокрацията на участието в света беше създаден от Европейския съюз преди десет години. Създадена по време на конституционния конвент от 2001—03 г., залегнал в Договора от Лисабон през 2007 г., на Европейската гражданска инициатива беше дадена правна рамка, която да започне да функционира преди десет години, което позволи първите действителни ЕГИ да бъдат стартирани една година по-късно, през 2012 г. Имаме ли повод за честване или безпокойство на този 10-годишен рожден ден на Регламента?

Много може да се случи след десетилетие. Европейската интеграция е пълна с примери за пагубни празници. През 1960 г. Европейските общности честват 10 години от Декларацията на Шуман. През последните десет години бяха подписани Договорът за Европейската общност за въглища и стомана, Римският договор и Договорът за Евратом. Тази 10-а годишнина от своя страна беше белязана от важни събития, включително сливането на институциите, създадени с тези три договора, в единен набор от органи на ЕС, които познаваме днес. Какво обаче можем да направим от първото десетилетие на Европейската гражданска инициатива?

Към днешна дата от 2011 г. насам 101 европейски граждански инициативи са поискали регистрация — средно почти една на месец. Това е впечатляващо свидетелство за неизвестността на европейското гражданско общество от всички профили. Но оттам броят им намалява: 76 бяха регистрирани, 6 успяха да съберат необходимите един милион подписа в поне седем държави членки или 7, ако се има предвид, както правим, самоорганизираната ЕГИ STOP TTIP, която по-късно беше обявена от Съда на ЕС.

Най-важното обаче е, че от 7-те инициативи, които го превърнаха в цел, ще се очакват повече успехи в законодателната област. Една от малкото последващи дейности на Европейската комисия се основаваше на инициативатаRight2Wate. Това доведе до преразглеждане на Директивата за питейната вода, която влезе в сила в началото на тази година, в качеството ѝ на отстранен отговор (не се предвижда да бъде излязло) — ужасяващ 9 години след стартирането на първата успешна ЕГИ. Изглежда, че е по-лесно провербалната камел да премине през очите на игла, отколкото да се трансформира в закон стартираната ЕГИ.

Защо това подценяващо детство от такова обещаващо раждане? И откъде да отидем тук?

Какво се крие в едно наименование?

Трябва да се върнем към самото създаване на ЕГИ, което преди десет години беше почти повсеместно приветствано, тъй като повечето вярваха, че това е инструмент без прецедент с огромно потенциално въздействие върху демократичния живот на Съюза. От самото начало обаче имаше пукнатини в този очевиден консенсус, отразяващи много различни възгледи относно желания характер на демокрацията и участието на гражданите в ЕС. От този момент нататък ЕГИ трябваше да служи на демократичния тест на ЕС „Роршах“ — транснационална демократична иновация с достатъчно двусмислен дизайн, за да се даде възможност за различни четения от различните заинтересовани страни. Накратко, най-амбициозният прочит използва призмата на пряката демокрация, която обикновено обхваща консултативни или обвързващи механизми „отдолу нагоре“ за пряко изразяване на предпочитанията на гражданите, като например законодателни инициативи и референдуми. Демокрацията на участието е по-широко понятие, популяризирано от републиканската теория, която обхваща различни начини за реализиране на идеала за активно гражданство в интерес както на участващите лица, така и на обществото като цяло. Накрая, съвещателната демокрация е това, което се казва в калая — разбиране на демокрацията като форум за политически дебат, който би могъл да спомогне за постигането на някакъв вид консенсус, като даде възможност на гражданите евентуално да променят предпочитанията си чрез колективни обществени разсъждения.

Всяко от тези схващания за демокрация води до различна представа за целта, обхвата и потенциала на ЕГИ. Въз основа на аналогии със сходни популярни инициативи на национално равнище, ЕГИ първоначално беше приветствана като „първия транснационален инструмент на пряката демокрация“. В другия край на спектъра Европейската комисия се радва на повече от удоволствие от присъщата неяснота на ЕГИ, за да наблегне по-скоро на транснационалното обсъждане, отколкото на вземането на решения от гражданите. В този смисъл ЕГИ биха могли да послужат като „сребърно тире“ за справяне с апатията на гражданите или поне с безразличието към европейските въпроси. Например, когато през 2010 г. медиите упражниха натиск върху опасността Европейската гражданска инициатива да не успее да преодолее демократичната пропаст между Брюксел и нейните граждани по времето, когато Мариос Сиефц АД ovic не се съгласи, „не само защото осигурява пряк портал за гражданите, за да чуе гласът им в Брюксел, но и защото ще насърчи истински трансграничен дебат по въпроси, свързани с ЕС.“

Разликата в очакванията между хората в гражданското общество, които хвърлят надежда върху по-пряката демокрация, и Комисията, която се опасяваше, че нейната изолирана култура на вземане на решения ще бъде претоварена, беше само частично преодоляна след дългоочакваното приемане на новия и много по-лесен за ползване Регламент № 2.0 относно ЕГИ, който започна да се прилага през 2020 г. На пръв поглед изглежда, че постигнахме общо разбиране, че ЕГИ в настоящата си форма не е нищо повече от транснационален инструмент за определяне на дневния ред. В това си качество и много рядко ЕГИ може да предизвика транснационални дебати и да изведе на преден план нови въпроси, за които гражданите се интересуват и които са пренебрегвани от политическата класа. Това е доста изострена амбиция за уникалната ужасяваща ужасна цел на Съюза. Как да започнем с това, което имаме, и да изпълним по-добре обещанието на ЕГИ?

Как да не изхвърляме бебето с водата?

В растящата литература по темата са предложени много възможности, но най-вече какво може да се направи без промяна на Договора? От една страна, необходимо е да се обърне внимание на неяснотата, че когато става въпрос за ЕГИ, Комисията заема ролята както на съдия, така и на съдебни заседатели, с правомощието да взема решения както относно тяхната допустимост, така и относно последващите действия и крайната им съдба. Считаме, че този процес на оценка, макар и да остава в ръцете на Комисията, трябва да бъде отворен за другите две институционални участници, а именно Съвета и Парламента. Освен институционалната реформа обаче става въпрос за самия демократичен характер на тези институции. Не само формалните правила, но и споделеният демократичен характер или начин на мислене са в основата на ежедневната ни практика.

Нека се радваме за момент, когато смятаме, че всяка петиция за стартиране на ЕГИ се опира на каузата, която много граждани намират за достатъчно важна, за да се включат в трудната задача на транснационалната политика и да организират — независимо дали става въпрос за борбата за климата, безусловния основен доход в Европа, пълните политически права на гражданите на ЕС или справедливия достъп до ваксини в световен мащаб — кампаниите на ЕГИ не само обсъждат клубове зад граница. Чрез усилената работа на своите организатори и поддръжници всяка ЕГИ създава безценна нова транснационална мрежа, разнородни коалиции от уважавани европейци, които избират да засилят гласа си както хоризонтално, като европеизират съответните си национални обществени сфери, така и вертикално, като оказва натиск върху институциите на ЕС. Изследванията обаче показаха, че без съзнателна институционална подкрепа по-голямата част от енергията от такива кампании се изпарява след официалното им приключване. Веднъж енергично протичаща, типичната кампания за ЕГИ оставя сух речен коридор. Само някои от тях затвърждават своето наследство в постоянен източник на „отдолу нагоре“ и трансгранично политическо участие.

С оглед на това „демократично разхищение“ считаме, че би било подходящо Комисията да прилага новаторски начини за запазване на богатството на човешкия капитал, генериран от ЕГИ. Това не би ли било подходящо за орган, за който се предполага, че е пазител на Договорите? Това не би било толкова висок ред — в крайна сметка организаторите на ЕГИ вече ще са хвърлили мрежата си, така че мандарините на ЕК ще се нуждаят само от помощ при събирането на улова. За да може ЕС да приложи истински подход към устойчивата интеграция, той ще трябва да обхване в по-голяма степен процесите, които са трайни, устойчиви и политически одобрени от всички поколения. Освен запазването на жизнеспособните мрежи за участие и на демократичните сили, подобен подход би помогнал да се подкрепят правата на ЕС и принципите на правовата държава чрез постоянно участиеи чувство за ангажираност от страна на все повече граждани от Европа — и, да се надяваме, извън нея — че Съюзът също принадлежи към тях.

Дете вече не

До момента и може би не е изненадващо, европейските граждани и организираното гражданско общество са играли централна роля за това ЕГИ да бъде пригодна за целта. Независимо откъде идват, те трябва да продължат да говорят истината на властта. Но на този етап европейските институции трябва да се присъединят към тях в това голямо демократично приключение и да засилят своята игра. В началото на своя мандат председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен пое ангажимент да „отговори със законодателен акт „всеки път, когато Европейският парламент „приема резолюции с искане Комисията да представи законодателни предложения“ (Съюз, който се стреми към повече). Съзнавайки този нов ангажимент, Европейският парламент би могъл да го тества, като упражни правото си да приема не само необвързващи резолюции, с които се подкрепят успешни европейски граждански инициативи — както неотдавна направи с Minority SafePack, но и като използва правото си на инициатива и внася резолюции съгласно член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Този начин на действие ще даде на институциите обещание за по-голямо участие на гражданите на ЕС в изготвянето на европейските политики. Представете си: верижна реакция, водеща от гражданите, чрез ЕП и Комисията, към ново законодателство на ЕС. Транснационалната демокрация започва с овладяването на собствените им думи.

Отказ от отговорност: Мненията, споделени във Форума на ЕГИ, изразяват единствено гледната точка на техните автори ипо никакъв начин не може да се смята, че изразяватпозицията на Европейската комисия или Европейския съюз.