Поуки от осемгодишния опит на Европейската гражданска инициатива

През първите години от съществуването си европейската гражданска инициатива е в процес на дефиниране. Мисля, че той също така става все по-конкретен по отношение на целите, които той може да служи като инструмент за участие в списъка на каналите за определяне на програми на ЕС. Ясно е, че ЕГИ не е инструмент за извършване на бързи промени. Това е дълъг процес и предимството му е, че организаторите и институциите разполагат с достатъчно време, за да се опознаят, да направят кръстосана проверка на целите си и да се подготвят за евентуална промяна. ЕГИ може да доведе до задълбочен компромис по различни правни въпроси, ако бъде достигнат пълният му потенциал и ако се тълкува като положителен инструмент в законодателния жизнен цикъл. Основното ми наблюдение е още едно, повече от гледна точка на меката компетентност. Щастлив съм да наблюдавам ЕГИ от институционална гледна точка от първите години насам. Винаги е било ясно, че гражданската инициатива принадлежи на гражданите по име и по подразбиране, но гражданите не действат по никакъв начин. Те също така избират този инструмент за оказване на влияние, въздействие, повишаване на интереса и за постигането му, от множество различни заинтересовани страни, от които се нуждаят, за да проявят интерес и подкрепа. Ето защо основната ми поука, научена в този коментар, ще бъде „сътрудничество“. Въпреки че ЕГИ принадлежи на гражданите на ЕС, които са литературни, означава, че все още съществуват възможности за подобрение от гледна точка на сътрудничеството между самите институции, между организациите на гражданското общество, между организаторите на ЕГИ и между националните правителства. В зависимост от компетентността институциите искат да направят видим техния собствен начин за подкрепа на ЕГИ, организациите на гражданското общество искат да докажат на своите членове собствените си индивидуални вноски и т.н., но истинският факт е, че ЕГИ може да бъде успешна само ако тези отделни граждани, които вярват в тяхната кауза, получават една и съща помощ, независимо от първоначалния контакт, към който се обръщат. Що се отнася до институционалната страна, нещата се подобряваха — създадохме междуинституционална мрежа от администратори на ЕГИ, за да обменяме редовно информация, но тя е само малка. Забелязвам, че от страна на гражданското общество също се стига до по-задълбочено разбиране на стойността на сътрудничеството, тъй като фактът е, че нито една организация не може да помогне за всички европейски граждански инициативи. Активните граждани предприемат действия навсякъде, но откриват по-кратки или по-дълги начини за намиране на контакт с ЕГИ в рамките на институцията, мрежите за ЕГИ или форума за ЕГИ. Затова извлечените от мен поуки (и моето желание) за ЕГИ са по-широко и прозрачно сътрудничество и гъста мрежа от ЕГИ с цел насърчаване на активното и добре осведомено гражданство.

Една точка за обучение (или още едно напомняне) от опита с ЕГИ е доколко важни са държавите членки. Пример за това е, че Франция премахна своите обременяващи изисквания в края на миналата година, което оказа голямо въздействие върху ЕГИ в тази страна. Все още има и други подобрения, които държавите членки биха могли да направят по отношение на управлението на ЕГИ, и също така трябва да направят много по-положително популяризиране на ЕГИ. Предприети са стъпки на равнището на държавите членки, но за да може ЕГИ да реализира потенциала си, тя не е само институциите на ЕС, които трябва да продължат да развиват своя подход. По-важно е държавите членки да приемат изцяло и да популяризират ЕГИ.

Европейската гражданска инициатива може да бъде по-лесна за разглеждане на местни инициативи — службата за общинската инициатива

0