Различни местни инициативи в Испания включваха граждани за намиране на решения за цифровото разделение в центъра на проблемите на общността. Те имат писмени манифести за цифровото приобщаване на жените, мигрантите, възрастните хора и хората с увреждания. Те привличат вниманието на местните власти и съседите към необходимостта от преодоляване на различията. Въпреки това липсата на основни цифрови умения и на достъп до интернет до известна степен все още не е изяснена не само в Испания, но и в европейски мащаб. Местните граждански инициативи са първата стъпка от един по-голям инструмент за търсене на по-добър достъп и знания за използването на цифрови услуги.
Според неотдавнашни оценки цифровото разделение в Европа продължава да бъде голямо: през 2020 г. гражданите на ЕС с основни цифрови умения все още представляват едва 58 % от населението. Освен това средно 9,5 % от гражданите на ЕС никога не са имали достъп до интернет. 54 % от тях са хора с увреждания, което представлява съотношение едно на три от тях. Северноевропейските държави обаче значително се различават от източноевропейските и южноевропейските държави. В Швеция, Дания, Нидерландия и Люксембург цифровата неграмотност остава под три процента от населението. В България, Гърция, Португалия и Хърватия обаче той варира между 18 % и 24 %. В Испания този дял е средно 8 %.
В Испания различни общини са разработили популярни инициативи в контекста на програми, проекти и семинари за социално участие. Самите хора се обединиха в търсене на решения срещу цифровото разделение, което според тях е един от най-важните проблеми на техните общности. Например общност от съседи, разположена в Алкобендас (северната част на Мадрид), участва в проект, подкрепен от Градския съвет, наречен „влак, организация и закон“. В тази рамка те изготвиха „манифест за укрепване на телематичните услуги“, за да изискват по-добри цифрови услуги в града. Те възнамеряват да насърчат всички граждани да работят заедно за постигането на тези цели.
Междувременно във Валенсия, промишлен град с почти два милиона жители, група от 30 НПО се обединиха, за да популяризират инициативата „Интернет е право“. Те изготвиха „манифест за цифровото приобщаване“, за да поискат мерки за преодоляване на цифровото разделение и решаване на проблема с неравнопоставеността между половете по отношение на достъпа и използването на цифровите услуги.
Ясно е, че тези местни инициативи повишават осведомеността относно значението на цифровото разделение за човешкото развитие, приобщаването и подобряването на цифровите компетентности. Тези прояви се занимават с един и същ проблем, въпреки че спонтанно бяха предложени от два различни сектора на обществото.
Подобни прояви вдъхновяват повече осведоменост, но не разполагат с конкретни действия, които да бъдат предприети от правителствата, които биха могли да бъдат постигнати ефективно чрез европейска гражданска инициатива. Измерението на цифровото разделение в региона може да бъде повод за изготвяне на по-обширно предложение, като се има предвид, че обхватът и обхватът на цифровите права надхвърлят националните граници и включват цифрова мрежа, базирана в Европа. Освен това в настоящия контекст целта за „по-цифрово и приобщаващо общество“ в центъра на Европейския стълб на социалните права посочва необходимостта да се даде приоритет на разработването на стратегии за премахване на цифровото разделение в програмата на плана за възстановяване от кризата.
Освен това правните правомощия на Европейската комисия да предлага конкретни мерки, като например създаването на специални фондове или субсидии за достъпа и използването на цифрови услуги, са мотивация за свързване на тези местни инициативи с европейски инструмент, вдъхновен от исканията на гражданите, като например Европейската гражданска инициатива.
И накрая, гражданите от определено населено място — град или държава — на европейската територия могат да водят действия в европейски мащаб въз основа на правата за достъп и използване на интернет. Ето защо се приветстват коментарите относно предложение за цифрова субсидия, която да бъде интегрирана в системата за социална закрила на всяка държава членка (особено за онези, които са в положение на социално изключване или риск от бедност).
Автори
Ana Milena Carranza CarranzaAna Milena Carranza Carranza е адвокат. Има докторска степен по правова държава и глобално управление и магистърска степен по икономически анализ на правото и публичните политики от университета в Саламанка. Тя е доброволец в асоциацията Amigos MIRA España по редица теми, свързани с гаранциите за правата на човека, цифровото приобщаване и обучението на мигранти.
мненията, споделени във Форума на ЕГИ, изразяват единствено гледната точка на техните автори и по никакъв начин не може да се смята, че изразяват позицията на Европейската комисия или Европейския съюз.

Оставете коментар
Коментари