Нуждаем се от още повече реформа на ЕГИ: Краткосрочно и дългосрочно предложение

Въпреки някои големи надежди при въвеждането ѝ, Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) не е пример за успех. За да се подобри демократичното качество на инструмента, от решаващо значение е да се повиши неговата ефикасност. Предлагам две решения: В краткосрочен план Европейската комисия трябва драстично да промени подхода си към „успешните“ инициативи и да даде възможност на Парламента и Съвета да вземат решение за тяхната съдба. В дългосрочен план промените в Договорите на ЕС следва да дадат възможност за транснационални референдуми като наистина иновативен и последващ демократичен инструмент в Европа.

Когато Договорът от Лисабон беше ратифициран, неговите поддръжници посочиха новата европейска гражданска инициатива като част от решението за широко обсъждания „демократичен дефицит“ на ЕС. От иновативна гледна точка събирането на един милион подписа позволява на активистите да предложат на Европейската комисия законодателен акт. В същото време трябва да бъдат достигнати относително ниски минимални прагове в поне една четвърт от държавите — членки на ЕС. Очаква се този инструмент да позволи на организираните граждани, също и на тези извън „брюкселския балон“, да оказват влияние върху изготвянето на политики на равнището на ЕС. „Постигане на по-голямо влияние в политиките, които засягат вашия живот“ е обещанието на Комисията по отношение на ЕГИ.

Историята на ЕГИ обаче показва как инструментът не е спазил това обещание. От 2012 г. насам само шест инициативи успяха да съберат необходимите подписи — по-малко от един на година. Що се отнася до четирите инициативи, които вече са получили официален отговор, Комисията никога не е предприела последващи действия във връзка с точното предложение зад дадена инициатива, а не е отговорила на исканията на участниците в кампанията. Това не само остави много активисти на ЕГИ разочаровани от възможностите за участие, но и накара други активисти на гражданското общество да помислят за това ЕГИ да се разглежда като потенциално ефективен подход за оказване на влияние върху политическия процес. Едва наскоро регистрационните номера на инициативите отново се увеличиха. От решаващо значение е, че общественото знание за ЕГИ също остава много ограничено — само малка част от гражданите на ЕС осъзнават, че инструментът дори съществува.

Макар да е вярно, че ЕГИ е имала известен ефект от определянето на дневния ред в рамките на институциите на ЕС и е довела до увеличаване на броя на участниците от гражданското общество, ангажирани с политиката на ЕС, ЕГИ не се е превърнала в ефективен инструмент за демократично участие. Следва да направим оценка на инструмента в съответствие с това последно измерение: Организаторите на кампании се организират, за да извлекат ползи от политиката. В крайна сметка демокрацията се състои в това да „получи по-голямо влияние в политиките, които засягат вашия живот“, Доминик Хирлеман и Кристиан Хусман правилно посочват ползите от неотдавнашната реформа на ЕГИ. Необходими са обаче повече промени. Ето две предложения за подобряване на шансовете на организаторите на ЕГИ да имат по-голямо влияние.

В краткосрочен план Европейската комисия трябва драстично да промени подхода си към ЕГИ. Както е добре известно, Комисията е законодателният пазач на информационния вход на ЕС. Тя може да блокира всяко предложение за инициатива, което възпрепятства Европейския парламент и Съвета да вземат решения относно всеки законодателен акт, предложен от гражданите на ЕС. Европейският парламент и Съветът обаче са много по-демократично легитимирани от Комисията. Ето защо в случай на успешни усилия за събиране на подписи за ЕГИ Комисията следва доброволно да се въздържа от използване на правото си на вето, предоставено от нейния монопол върху законодателната инициатива. За да се увеличи въздействието на успешните усилия за събиране на подписи за ЕГИ, Комисията следва доброволно да се ангажира да отговори на всяка ЕГИ, подкрепена от един милион граждани на ЕС със съответна законодателна инициатива, която след това позволява на по-представителните органи на ЕС — Европейския парламент и Съвета — да вземат решение относно съдбата на конкретно предложение. Подобни инструменти на национално равнище също винаги се отнасят до законодателните органи. Разбира се, подобна промяна в отговора на кампаниите за ЕГИ би изисквала огромно самоограничение от страна на Комисията — доброволен ангажимент да не се използва властта. Въпреки това, като се има предвид настоящият замисъл на ЕГИ, това е най-лесният начин да се повиши качеството на инструмента и да се увеличат шансовете за осъществяване на кампания за ЕГИ — или поне да се даде възможност на представителите на гражданите на ЕС да отхвърлят дадено предложение. Важно е да се отбележи, че тъй като въпросът дали дадена кампания за ЕГИ е в съответствие със законовите правомощия на Комисията вече е решен при регистрацията, не съществува опасност Комисията да предложи незаконни мерки. Не е изненадващо, че мозъчни тръстове като Carnegie Europe наскоро подчертаха необходимостта от по-активно участие на Европейския парламент и националните парламенти в обсъждането на инициативите за ЕГИ.

В дългосрочен план е необходимо да се реформира съществено ЕГИ като част от следващата промяна на Договора за ЕС: успешните усилия за събиране на подписи на ЕГИ следва да завършат със задължителен референдум на равнище ЕС по самия разглеждан въпрос. Тук следвам предложения като този на Бруно Кауфман, в които се призовава за транснационална пряка демокрация на ЕС. Подобна реформа би позволила на всички граждани на ЕС да изразят мнението си по конкретни въпроси. За тази цел е мислимо да се увеличи прагът за подписване на ЕГИ от един милион подписа на (малко) по-голям брой подписи, за да се избегне прекомерен брой референдуми. Също така, подобно на гласуването в Съвета, правилата за квалифицирано мнозинство трябва да гарантират, че не само мнозинството от населението на ЕС, но и мнозинството от държавите — членки на ЕС, са съгласни с дадено предложение. Транснационалните референдуми могат да допринесат за формирането на „европейска публична сфера“ — важна предпоставка за демократизацията на политиката на ЕС. Важно е да се отбележи, че подобна реформа на инструмента би увеличила значително и броя на гражданите на ЕС, които се интересуват от ЕГИ: Те считат, че инструментът може да предостави ефективно средство за оказване на влияние върху политическия процес, т.е. да има по-голямо влияние върху политиките, които засягат техния живот.