За всички потенциални организатори: Отидете, защото наистина си струва и можете да научите много!

Франческо е един от организаторите на Европейската гражданска инициатива „Програма за обмен на държавни служители“. В това интервю за форума на Европейската гражданска инициатива той говори за създаването на идеята, за мотивацията на екипа зад нея и за предизвикателствата и наградите от провеждането на общоевропейска кампания за нейното популяризиране.

Ние сме група млади хора, бивши студенти, алумани от Колежа на Европа в Брюж. Създадохме тази програма за обмен на държавни служители с помощта на гражданска инициатива, за да дадем възможност на служителите в публичните администрации на национално равнище да отидат в чужбина и да се запознаят с нещо като „Еразъм“ за тях, така че да обменят информация между градовете, между държавите членки, между държавите членки.

На първо място, всички ние сме млади и всички имаме опит като „Еразъм“ както в рамките на Европейския съюз, така и извън него, така че знаем колко е ценно да обменяме хора между държавите.

Знаем, че опитът с програмата „Еразъм“ наистина е повратен в Европейския съюз за много студенти, но не искаме да ограничаваме този опит само до студентите. Искаме да го разширим и за хора, които работят, които имат семейства, хора, които вече работят в националните правителства, в градската администрация, в провинциите, в регионите в целия Европейски съюз.

Поставям себе си на мястото на държавен служител, човек, който може би е на 50 години, работи, нека кажем в пощенската служба в много малко село в Северна Италия. Представям, че такова лице би било заинтересовано да отиде в чужбина в друга страна, като например работи в същата пощенска служба, но във Франция и научава на същата длъжност как се върши работата във Франция в тази друга администрация. Това би позволило на служителя да научи друг език, може би френски или английски, да научи най-добрите практики на тази друга администрация и да се върне у дома след няколко месеца с обогатен произход, като се опита да обясни на колегите си какъв е опитът, а също и със засилената възможност за собствената си кариера, може би възможността да се повиши и да получи по-добра позиция на собствената си работа по произход. Ето защо това е и накратко, за което всички ние отстояваме.

Ние сме млади, но всички ние имаме мечта да работим за публичните администрации в европейските институции или за нашите държави членки, така че за нас е лесно да се поставим в ролята на хора, които работят за публичните администрации. Този инструмент на Европейската гражданска инициатива беше от съществено значение за нас, тъй като всички ние сме европейци и сме твърдо убедени, че инструментите, които европейската демокрация ни осигурява, могат да бъдат използвани ефективно.

И защо е необходима гражданска инициатива в частност? Един вид съвпадение е, че по онова време учихме в Колежа на Европа как точно функционира гражданската инициатива. Идеята беше да се изпробва този инструмент, който европейската демокрация ни дава, за да видим преди всичко дали това наистина е инициатива на гражданите. Ние сме само граждани, ние сме само ученици, ние сме, можем да кажеш, никой. Искаме да се опитаме да се уверим, че този инструмент може да работи и за нас и затова решихме да го направим. Ето защо решихме да отидем и да се опитаме просто да опитаме какво би било то.

Това беше начин първо да научим нещо, да научим как функционира системата, как функционира демокрацията, как идеите могат да се превърнат в реалност, ако бъдат насочени по правилните начини.

Това беше много мотивиращо, тъй като разбира се виждате предизвикателствата, но виждате и възможността, а възможността за учене е наистина чудесна. Най-важното е, че получаването на един милион подписа, разбира се, би било чудесна възможност за нас, но това, което е най-ценно, е възможността да споделим идеята, възможността да говорим за тази идея и вече виждаме резултатите.

Когато започнахме, незабавно установихме основните участници, с които бихме искали да се свържем, и разбира се, те включват националните администрации, националните съюзи на работниците и много различни други организации, установени в Брюксел и в държавите членки. Разбира се, първата цел е да се свържем с тях и да ги убедим да се присъединят към нашата кампания, но скоро научихме, че този процес е малко труден, да кажем, защото те не ни знаят, наистина нямахме име, но не бяхме установени. Първо решихме да стартираме кампания в социалните медии, като се опитаме да мобилизираме хората в интернет, като започнем с нашите приятели, започвайки, разбира се, със семействата ни и се опитваме да свържем поне критична маса от хора, за да разширим и да кажем: „Погледнете, събираме подписи, вече разполагаме с няколкостотин, искаме да пристигнем на 1 милиона, моля, одобрявайте ни, защото това може да бъде ефективно“.

На практика проблемът, също така един от трудностите, беше, че вече не сме студенти, които вече работят, и разбира се, всеки от нас е много натоварен със собствената си работа, така че също така става трудно да отделим време, усилия и енергия за инициативата. Нашата инициатива не получава финансиране. Единствените участници са само нас, девет млади хора и сега работим. Разбираме, че имаме ограничения, разбираме, че можем да споделим свободното си време за инициативата, но също така разбираме, че е много трудно да се разраснем и наистина да получим името си навсякъде.

Нашата идея вече се прилага по много различни начини и това е чудесно! Виждаме, че държавите членки на Европейския съюз вече обсъждат съществуването на „Еразъм“ за държавните служители — това вече се случва. Някои министри, някои служители в националните администрации вече обмислят това. Това означава, че топката е обърната, преденето, което означава, че може би тази идея би могла да бъде споделяна дори и от други публични органи.

Най-важното за нас е да споделим идеята и да продължим да придвижваме дискусията напред.

Бих препоръчал на всички организатори или потенциални организатори да отидат само за него, да опитат този инструмент, да се обединят в екип и да отидат за него трудно, трудно, може да се разглежда като много, много трудно за реализиране, но в крайна сметка научавате толкова много и можете да откриете толкова много, а ако постигнете успех, можете също така да видите идеята ви да се превърне в реалност. Бих препоръчал това на всички млади хора, опитни хора, всички, а не само хора, установени в Брюксел. От съществено значение е всички в целия Европейски съюз да споделят идеи и да се опитат да я постигнат, тъй като дори ако не го направите, дори ако се борите по пътя, но все пак можете да научите много, можете да споделите своята идея и идеята може всъщност да се превърне в реалност по друг начин, който не очакваш. Просто допринасяте за обществения дебат, който също е чудесен, и го правете, защото си струва!

Гледайте видеоинтервюто с Франческо: тук 

Вижте повече статии за младите хора и Европейската гражданска инициатива:

Да го опознаем, да направим така, че да се будят, да покажем въздействието!

Инициативата на студентите, която я превърна в Зелен пакт: „Битките, за които си струва да се борим, почти никога не са спечелени с пари“

„Модел на ЕГИ“: Как учениците се печелят на практика, за да станат активни европейски граждани

Младите италианци тестват Европейската гражданска инициатива като инструмент за мобилизиране на средства за климата

Sinead O’Keeffe, „Гласоподаватели без граници“: Инструментът на Европейската гражданска инициатива е най-добрият инструмент, чрез който младите хора могат да участват пряко в изготвянето на политиките на ЕС

Ангажиране на студентите във висшето образование с Европейската гражданска инициатива